ДИПОЗЕ и модерните болнични сгради в комплекса на днешния Медицински университет
Голяма част от комплекса на днешния университет е строена между двете световни войни
Много от сградите са построени след събрани дарения от пловдивчани
Основите на днешната основна част на Медицинския университет (или ВМИ) – „заключена“ между улиците „Любен Каравелов“ и булевард „Васил Априлов“ в източното подножие на Младежкия хълм са положени веднага след Освобождението. Там се издига първата сграда на Държавна болница, проектирана от Пиетро Монтани – италианецът, оставил много следи в Пловдив със сградите на Областното събрание (днес Исторически музей – Съединение) и Мъжката гимназия, днес ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“.
Постепенно болничният комплекс се разширява. Покрай трудното справяне с ширещата се туберкулоза след Първата световна война се появяват много павилиони за справяне с болестта, строени до голяма степен с дарения от пловдивчани. Други интересни архитекти свързват живота си с комплекса – Лазар Нанчев, Борис Градинаров, Надежда Нанчева и други. В следващия текст изкуствоведът Васил Макаринов от фондация „Български архитектурен модернизъм“ разказва за част от сградите в комплекса – строените между двете световни войни:
Сериозен дял от архитектурната история на България са болничните сгради, изграждани в периода между двете световни войни. Често пъти те са част от големите хигиенни и социални инициативи, развивани или от общините, или от отговарящите за това държавни служби, но понякога и от частници. Ценни сгради от тази типология – санаториуми, болници и пр., могат да се видят в редица големи български градове, при това със завидни естетически качества от гледна точка на модернизма.
В София, например, много от болничните сгради, изградени в 1920-те, 1930-те и 1940-те са дело на важни имена в архитектурната ни история като Виктория Ангелова-Винарова, Георги Овчаров, бюрото на Станчо Белковски и Иван Данчов, Параскева Ганчева и др. В Пловдив от междувоенния период също се познава сградата на частната болница на д-р Койчо Коев на ул. „Иван Вазов“ по проект на арх. Асен Семов, изпълнена 1932-33 г. – прекрасен образец на модернизма, за съжаление неоцелял до днес. Големият комплекс на Държавната болница, днес Медицински университет, известен и като ВМИ, разположен в подножието на Джендем тепе, остава обаче сякаш почти непознат.
В този голям парцел, заключен между бул. „Васил Априлов“, ул. „Любен Каравелов“ и Джендем тепе са включени различни сгради с медицнинско предназначение, строени в различни периоди от следосвобожденската история на Пловдив, сред които, вероятно, най-добре познатата е проектираната от италианския архитект Пиетро Монтани сграда на главния болничен павилион около 1883-4 година.
Най-голямото разрастване с нови сгради се случва в периода между двете световни войни и особено през 1930-те, когато се строят различни нови павилиони. Повечето, уви, са изгубили своя автентичен облик и днес са останали неразпознаваеми с нищо – надстроени, пристроени, покрити със стиропор и нови дограми с погрешна артикулация и напълно погрешно подбрани цветове – сериозен проблем, с който непрестанно, и то в ускоряващи се темпове, се сблъсква нашата междувоенна архитектура поради неразпознаването ѝ като ценност, съвсем не само в града под тепетата. Тук говорим за една архитектура, изключително функционално мислена, без първична показност и помпозност, работеща на интелектуално ниво с пропорции, съотношения, текстура и пр. и по този начин – истински красива.
Първо ще започнем с годините след серията земетресения от 1928 г., познати като „Чирпанското земетресение“. В отговор на възникналия проблем с многото разрушени обществени сгради, за да бъде организирана държавната помощ, е създадена подчинената на Министерството на вътрешните работи и народното здраве Дирекция за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 година (ДИПОЗЕ).
По този начин, на много места в пострадалите райони се издигат нови храмове, училища, кметства и др. Изграждат се и болници. Още през същата година са организирани три санитарни отряда, имащи за задача да констатират здравословното състояние на пострадалото население в пострадалите Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръзи, като техните констатации стават ключови за по-нататъшната помощна и възстановителна работа. Според изчисленията, необходимите средства за възстановяването само на обществените сгради, са 1 милиард лева, като отпуснатите средства, с които ДИПОЗЕ разполага, са 100 милиона лева. Приоритетно се възстановяват повредените вече съществуващи сгради и болнични заведения.
Какво е обаче положението с Държавната болница в Пловдив след земетресението? На практика, щетите не са били кой знае колко сериозни, но, все пак, се предприемат нови строежи поради така или иначе морално остарелите сгради – неподдържани и отеснели. Главният павилион на болницата от арх. Монтани – една от малкото солидни сгради в комплекса – е ремонтиран. Решено било за болницата в Пловдив да започне изграждането на детско-гинекологически и инфекциозен павилиони, морга и нова кухня с пералня, но също така да се завърши и една започната и изоставена, още в строеж, сграда за туберкулозно болни.
Строителството на тези павилиони не се извършва едновременно в годините след земетресението. Сред първите изградени е сградата в източния ъгъл на комплекса, вместяваща отделенията за детски болести и акушерство и гинекология. Известни сведения за авторството на сградата няма, но около 1931 г. вече е била завършена.
Сградата впечатлява с някои много характерни за ранните прояви на модернизма похвати в дизайна Интересната композиция от различни по височина обеми е насечена от няколко тесни и високи ризалита, в които се вместяват 3-те стълбищни клетки. За да се подчертае издължаването им във височина, тези ризалити са с характерни 3-ки лентовидни отвесно издължени прозорци, завършващи със сводове.
Стълбищният ризалит на средното, разположено в североизток крило, което надстърча с етаж над останалите 2-етажни секции, е оформено в доста модерен дух – то няма скатен покрив, а корнизът му е с надигания откъм ъглите. За нещастие, за архитектурните достойнства на този обект съдим единствено от публикувани в пресата от периода архивни снимки. Към момента сградата е надстроена с един етаж, което напълно са променя пропорциите. Изчезнал е и характерният завършек на обема на средното стълбище. Объркан е и растерът на дограмите, а подбраната цветова схема е несъвместима със стила на модернизма.
Сградата на построената по същото време отново от ДИПОЗЕ морга също впечатлява със своята архитектура. Разположената в източния край на двора на комплекса, тази малка двуетажна сграда също може да бъде приета като добър представител на ранния модернизъм.
От особен интерес е г-образната веранда, няколкото засводени прозореца и завършващото стъпаловидно (с привкус на ар деко) оформление на фронтона над входа. Към момента от автeнтичността на зданието не е останало много, но поне обемите са запазени, така както и характерните фронтон и засводени прозорци.
Подбраният бял цвят също е точен, няма и надстройки и пристройки освен „усвоената“ веранда. Недалеч, разположена централно в триъгълния двор на болницата, се намира и сградата на кухнята с пералня, отново строена със средства от Дирекцията, за чийто автентичен вид трудно можем да съдим по това, което е останало днес.
Интересна е и историята на следващата сграда, на която ще се спра – четвъртият от няколкото инфекциозни павилиона, изградени в периода след първата световна война. Като отговор на епидемията от туберкулоза, още от началото на 1920-те, започва изграждането на различни постройки, които да приютят заразно болните. Първите два – скромни малки едноетажни здания с двускатни покриви – са завършени през 1921 г. и 1923 г. в подножието на тепето.
Третият, отново изграден в стръмните склонове на тепето (поради което и силно критикуван от ДИПОЗЕ), е значително по-голям като размери, на няколко етажа, предвиждащ да побере 50-60 легла. Строителството му започва още през 1924 г., но по ред причини, свързани с преработването на плановете му, проблеми с отдаването а търг на строител, липса на средства и др., до земетресението през 1928 г. той е все още в строеж. Завършването му, заедно със целия му инвентар, е поето през 1930 г. от ДИПОЗЕ и през 1931 г. е отворен и разполага с 85 легла.
От особен интерес, що се отнася до архитектурата на Модерното движение, е сградата на четвъртия павилион за туберкулозно болни, носеща името на Д-р Христо Аджаров – лекар от Пловдив, основал фонд на негово име за събиране на средствата за построяване на сградата, сам дарил към 150 хил. лева. Макар включен в плана на ДИПОЗЕ, той е изграден малко по-късно от павилиона за детски болести и акушерство и гинекология и от моргата, открити още 1930-31 г.
За разлика и от по-раншните инфекциозни павилиони, той е изграден по-встрани от склоновете на тепето, на място, позволяващо така търсеното и важно за лечебния процес ослънчаване – по протежението на бул. „Васил Априлов“. Заради специализираното предназначение на постройката, през 1933 г. като консултанти по разположението и плановете, е поискано мнението на специалисти в сферата – д-р Ал. Недялков (управител-лекар на детския санаториум във Варна) и самия д-р Хр. Аджаров.
Първоначално архитектурният проект е възложен на арх. Надежда Нанчева от Окръжното инженерство, като е предвиждал 100 легла и изпълнение в 2 етапа. Проектът не е приет от Дирекцията на народното здраве, поради което изготвянето на планове е възложено на Министерството на благоустройството, предоставяйки само общата им идея. През 1934 г. проектът е поет и завършен от заведующия архитект на Областната архитектурна служба Асен Живков (завършил архитектура в германския град Брауншвайг), а строителството е осъществено през 1935-36 г. Характерно за естетиката на модернизма, но и функционално от гледна точка на ослънчаването на помещенията, е стъпаловидното вдаване на етажите във височина, като по този начин се образуват тераси – похват, прилаган при редица болнични сгради в периода, осигуряващ обилното ослънчаване на помещенията. Павилионът е предназначен за 60 болнични легла, като всички стаи – с югозападно изложение – имат достъп до терасите.
Към момента сградата е пристроена и надстроена, като единственият запазен отличителен елемент е групата ъглови прозорци на стълбището откъм бул. „Васил Априлов“. От терасите, гледащи на югозапад няма и помен, а приложената към момента цветова комбинация не е особено коректна спрямо периода на построяване.
Макар съвсем не без архитектурно-естетически качества (поне в своя автентичен вид), а и с интересна история, сградите на Медицинския университет в Пловдив все още остават малко непознати. Както много често се случва, това е резултат от една страна от много промени, засегнали автентичността, заличавайки необратимо фините пропорции, автентичните елементи, цветове и пр., но от друга страна и поради съвсем естественото често сменяне на функциите на павилионите според нуждите на всяко болнично заведение. Все пак, за първи път тук се вкарва в обращение архитектурната история на Четвъртия павилион за туберкулозно болни, чийто проект вече не е анонимен, като се надяваме в бъдеще да успеем да идентифицираме авторите и на другите обекти в комплекса, показвайки че тези сгради са неделима част от културната история на Пловдив.
Източници на информация:
- сп. БИАД, бр. 2-3, 1931 г.
- „Комитет за построяване с волни пожертвувания павилиони туберкулозни болни при пловдивската държавна болница“, Пловдив, 1938 г.
Елементарна учтивост изисква при ВСЯКО споменаване на ВСЯКА сграда след запетайка, дата, да сложиш Името на Автора АРХИТЕКТ.
Особено в опростачени излияния с претенции архитекТурски.
Елементарно, Уотсън!
Какво ли значи изкуствоВЕД?
Знае се, че музикоВЕД е оня, дето му пречат ръцете да музицира, та го слагат да прелиства страниците когато някой свири Соната.
Знае се, че изкуствоВЕД изкуство не умее да направи, а се навърта около художниците да се препитава със кудкуд… пърдом, словесност.
Раздава ОЦЕНКИ, щом друго не умее = КОЛИ / БЕСИ.
Казвала съм за една племенничка в Мичкюр, дето искаше да се прехранва като КУРАТОРша, ама …
Този нахал преди да се е погрижил да се пообразова, учил-недоучил, преди да получи заслужени ОЦЕНКИ, раздава ОЦЕНКИ арогантно яхнал тлъсто спонсорирана Фондация.
„Лауреат“ го назначиха, на награда ПЛОВДИВ.
Докъде се издъни „журналистиката“ в Наше Село…
С уважение, към положения труд, по статията!
Все пак е добре, публикациите, да се преглеждат от редактор..
На акад. проф. д-р инДж. Фьодор КараКАЛИНКА, ЧЛЕН-кореспондент на БАНда и Хонорис Кауза На АМТИ +И +Цирк статиите не могат да се редактирВат, понеже по-висша инстанция няма.
Що бе, „РВ“ какво й е на статията – ти изглежда я ИЗЧЕТЕ?
(личи си майсторското Перо, не е МеханоТехникум тоя, а Строителен! Само дето се стеснява да се подпише всеки път…)
Ах, ВЪТРЕ в излиянието (сякаш някой ще чете ДИСЕРТАЦИИ ф новинарски сайт ПоТеЛето) се забелЕзва именце на В.М. фместо подпис.
Не ще да е нашенче това специЯлистче-„изкуствоведче“ (кой Випуск?) , щом нарича ДЖЕНДЕМ ТЕПЕ някакси някакъвси „Девически хълм“
Пишкай, пишкай, какиното, то аслъ в тая тоталната Блокада друга тематика като няма . . . току виж – скучаещи читателки те прочетемЕ